Условията на INCOTERMS определят няколко аспекта на движението на стоките, като: - Задълженията на купувача и продавача по отношение на дейностите, осъществявани на различните етапи на доставката. - На кое място рисковете от загубата или повреда на стоката се прехвърля от продавача към купувача. Повечето рискове в международната среда се покриват от застраховката. Типичната застрахователна полица невинаги покрива 100% от загубите, но все пак застраховката има обезщетителен характер, а не обогатителен. Условията на доставка определят коя страна продавача или купувача ще предприеме дейности по възстановяване на разходите при възникване на застрахователно събитие, както и ще поеме рисковете, свързани с недостатъчно покритие на застраховката. - Кои разходи, свързани с международната доставка, ще бъдат поети от продавача и кои от купувача.

. С конвенцията се уреждат правилата за договорите за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето й, така както са посочени в договора, се намират в две различни държави. У нас гражданственост е получило понятието ЧМР или СМR, което се използва за международна товарителница за автомобилен транспорт. Съкращението СМR произлиза от френското наименование на конвенцията „Convention relative au contrat de transport international de marchandises par route“.По същество ЧМР е тристранен договор между страните: изпращач, превозвач и получател на стоката. ЧМР е със стандартни полета, чийто наименования са отпечатани обикновено на езика на държавата на изпращача и на английски, което прави документа ясен и разбираем.

Комисионният договор представлява съглашение, по силата на което едната страна – комисионер, се задължава да извърши от свое име, но за сметка на другата страна, наречена доверител, една или повече правни сделки срещу възнаграждение. Правната уредба е в Глава 24 от Дял 3 на ТЗ. Комисионният договор е: двустранен; винаги възмезден; неформален; консенсуален; вид договор за извършване на услуги; отнася се за правна сделка, правни действия; комисионерът няма представителна власт за доверителя. Съглашението е обикновен договор за поръчка. За комисионния договор се прилагат разпоредбите за него в ЗЗД. Задължение на комисионера е да изпълни поръчката, т.е.да извърши възложените му сделки с грижата на добър търговец – чл. 350, ал.1 от ТЗ. Комисионерът действа по поръчка, по указания и в интерес на доверителя. Изключения: 1) ако изпълни при по-изгодни условия; 2) ако се отклонил от поръчка, но в интерес на доверителя; 3) ако поеме неблагоприятната разлика в цената; 4) ако се установи,че не е било възможно да извърши сделката при по-добри условия. Ако не са налице тези основания, доверителят не е длъжен да признае сдеката за извършена и може да поиска обещетение – чл. 351, ал.1 от ТЗ.

Съгласно ТЗ договорът за превоз е договор, по силата на който превозвачът се задължава срещу възнаграждение и чрез използване на превозно средство да промени положението на лица или предмети в пространството. Следва да се вземе предвид, че в ТЗ са уредени общите положения на договора за превоз, като по отношение на различните видове превоз (в зависимост от използваното превозно средство) са налице специални правила и специална правна уредба, която дерогира общата. Пример за горното са следните нормативни актове: Автомобилен транспорт – Закон за автомобилните превози, Конвенция за международен превоз на пътници и стоки, Европейска спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе; Железопътен транспорт – Закон за железопътния транспорт, който позволява и други търговци да осъществяват дейност по превоз на стоки и пътници с железопътен транспорт; Конвенция за международен превоз по железниците – урежда превоза на лица по международните линии; Конвенция СМГС по отношение на международния превоз на стоки; Правилник за превоз на опасни товари; Въздушен транспорт – Закон за гражданското въздухоплаване; Конвенция за уеднаквяване на правила свързани с международния въздушен превоз (първоначално подписана във Варшава, после променена в Хага); Конвенцията от Монреал; Морски транспорт – урежда се от Кодекса на търговското корабоплаване, което обхваща и речния транспорт; Хагски правила от 1924 г., които са изменени и допълнени; Хамбургските правила, които са изменени и допълнени от Хагските правила.