В тръжната документация на голям клиент се появява нов ред: „Моля, посочете въглеродния отпечатък на извършените превози за последната година.“ Преди пет години подобен въпрос би изглеждал екзотичен. Днес все повече транспортни и логистични фирми откриват, че без отговор на него просто не стигат до следващия кръг.

Устойчивата логистика дълго се възприемаше като нещо за големите корпорации и за рекламните брошури. Това се променя бързо. Причината не е модата, а три конкретни процеса: клиентите трябва да отчитат емисиите във веригата си, въглеродът започва да има цена и вече има общ стандарт за изчисление. Нека ги разгледаме един по един, без излишна терминология.

Защо точно транспортът е под прожекторите

Според Европейската агенция по околна среда транспортът формира около една четвърт от емисиите на парникови газове в ЕС, а тежкотоварните превозни средства отговарят за около една четвърт от емисиите на CO₂ от автомобилния транспорт^[1]. За компания, която произвежда или търгува със стоки, превозът често е сред най-големите източници на емисии, които не контролира пряко. Затова, когато трябва да ги отчете, първото ѝ обаждане е до спедитора и превозвача.

Първо: клиентите ще питат и ще питат по-точно

Директивата за корпоративно отчитане във връзка с устойчивостта (CSRD) задължава големите компании да докладват своето въздействие върху околната среда, включително емисиите по веригата на доставки. През 2026 г. с пакета „Омнибус I“ (Директива (ЕС) 2026/470) обхватът беше значително стеснен: задължителното отчитане вече засяга компании с над 1000 служители и нетен оборот над 450 млн. €. Директивата влезе в сила на 18 март 2026 г.^[2]

Означава ли това, че малките превозвачи могат да спрат да мислят по въпроса? Не съвсем. Новите правила защитават фирмите с под 1000 служители от прекомерни искания за информация от големите им клиенти, но тези клиенти все така трябва да отчитат емисиите си. Те ще искат основни, сравними данни от своите превозвачи и спедитори. Разликата е, че сега въпросите ще са по-стандартизирани. Фирмата, която може да даде ясен и коректен отговор, печели предимство пред тази, която не може.

Второ: въглеродът ще има цена в горивото

Втората система за търговия с емисии на ЕС, ETS2, обхваща горивата за сградите и за автомобилния транспорт. Задължени по нея не са превозвачите, а доставчиците на горива, но цената на емисиите неизбежно ще се прехвърли в цената на дизела. През декември 2025 г. европейските законодатели се договориха прилагането на въглеродната цена да започне през 2028 г., година по-късно от първоначално предвидената 2027 г.. Мониторингът и докладването от доставчиците на горива започнаха още през 2025 г.^[3]

За транспортна фирма, при която горивото често е най-голямото перо в себестойността, това е въпрос на чиста икономика. Всеки литър, спестен днес, ще струва повече утре.

В транспорта зеленото и евтиното най-често са едно и също нещо: по-малко гориво за повече свършена работа.

Трето: вече има общ език за изчислението

Дълго време всяка компания изчисляваше емисиите от превоз по свой начин и резултатите не можеха да се сравняват. През март 2023 г. беше публикуван международният стандарт ISO 14083 за количествено определяне и докладване на емисиите на парникови газове от транспортните вериги^[4]. Той е изграден върху рамката GLEC на Smart Freight Centre, чиято трета версия от 2023 г. е съобразена със стандарта^[5].

Логиката е разбираема за всеки, който работи в транспорта: изходна точка е изразходваното гориво, то се превръща в емисии чрез стандартни коефициенти, а след това се разпределя по пратки, обикновено в грамове CO₂e на тонкилометър. Ключовото е, че клиентът и превозвачът вече говорят на един и същ език.

Пет стъпки, с които да започнете още този месец

1. Съберете данните, които вече имате. Разход на гориво по камион, изминати километри и превозени тонове. Повечето фирми ги имат в счетоводството и в телематиката.
2. Изчислявайте по стандарт, а не „на око“. Методиката по ISO 14083 и GLEC прави резултата защитим пред клиента и одитора.
3. Атакувайте празния пробег. Обратни товари, по-добро планиране и сътрудничество със спедитори намаляват едновременно разходите и емисиите.
4. Инвестирайте в шофьора. Обучение по икономично шофиране, правилно налягане в гумите и навременна поддръжка дават реални спестявания на гориво.
5. Подгответе стандартен отговор. Кратък документ с емисиите за година и по основни направления, готов за всяко запитване и всеки търг.

Устойчивата логистика не е отделен отдел и не е лого със зелено листо. Тя е по-добро управление на същите ресурси: камиони, гориво, маршрути и хора. Фирмите, които го разберат първи, ще бъдат тези, които клиентите избират, когато изборът стане по-строг.